утробата й се рони,
по пръстите ми изподрани
кръвта й лепкаво горчи.
Опитвам се да бъда точка
- детайлите успокояват,
опитвам се да бъда точна:
по порцелановата плочка
капките опитомяват.
Отсъствието на прозорци
се счупи в мен – боли до писък,
звукът от струните е твърде нисък
за режещите им езици.
Триъгълните закачалки
висят на кукички от облегалки
и само куклата ме гледа
как шепна на стената бледа.