Когато преди 2 години беше представен проектът за центъра на Скопие, “Скопие 2014“, изгледахме видеото с интерес, посмяхме се и забравихме за него. Оказа се обаче, че осъществяването на проекта тече с пълна сила въпреки кризата и безработицата или може би тъкмо заради тях.
За проектирането на повечето от сградите не е обявяван конкурс. Но благодарение на един от авторите на проекта попълнихме няколко пропуски в образованието си по история на архитектурата. А именно — македонската култура оформя барока; площад Св. Петър в Рим е копие на площад в Джараш, който е изграден от македонски архитекти при похода на Александър III Македонски; куполите на църквата Сант‘Иво дела Сапиенца са копия на архитектурата, която е оставил македонизма в Петра.
Ясно е, че новата архитектура на Скопие е част от държавна пропаганда за създаване на идентичност. Според арх. Мирослав Гръчев, преподавател в Скопския университет, в този проект градостроител и архитект е всъщност не кой да е, а премиерът.
Това вероятно обяснява как едни новопостроени сгради не са отражение на съвременната култура и начин на живот, а приличат повече на театрален декор на антична комедия.
Пловдив 2011И докато в Скопие поради липсата на желаните исторически артефакти си строят такива, в Пловдив митрополит Николай активно „покрива“ историята.
След амбициозен ремонт църквата Св. Марина е неузнаваема. Оргиналните мраморни плочи на пода са премахнати и са заменени с китайски гранит. Дърворезбите на амвона и престола са боядисани в златно, а оригиналните стенописи са покрити с винилови тапети.
Видео: ТВ Европа
Църквата е паметник на културата и въпреки това ремонтът не е съгласуван с Института за паметници на културата и мненията на реставратори не са взети под внимание. Министерството на културата изпраща комисии да проверят случая, но едва третата е допусната в църквата да си свърши работата. Становището още не е готово.
Митрополитът не разбира и протестите на пловдивските интелетуалци и хората във Фейсбук, и се опитва да ги „вразуми“. Обяснява действията си с факта, че той е Божи представител и най-добре знае как се реставрира църква.
„Благодаря на интелигенцията за проявената енергия, но тя трябва да се използва за други цели. Аз най-добре знам как се реставрира църква. Затова няма да слушам съветите на специалисти — атеисти“.
Каква зависимост има между религиозността и професионализма, остава загадка.
***
Общото между двата случая, този в Скопие и този в Пловдив, е, че хора с някаква власт еднолично влияят на обществено значима архитектура.
Посланието е същото, което би изразила и къща на богат собственик, наел архитект само да визуализира идеите му — аз харесвам това, отделил съм си пари и ще си го построя.
Разликата обаче е, че обществените фигури не заемат длъжностите си, за да правят архитектура, а съвсем други неща — за да управляват или да спасяват хорските души, например. Те харчат обществени пари, а се оказва, че всъщност резултатът е вреден за обществото. И накрая получаваме един илиенски шоурум на ментета.