Тук ще представим резултатите от анкетата, която пуснахме две седмици преди уъркшопа за детските площадки към SAW11.
За работилницата разказахме в отделен пост, но резултатите решихме да извадим, за да могат да се ползват самостоятелно.
Препоръчваме на всички общински дружества, дизайнери, производителни на детски съоръжения и амбициозни кметове да ги прегледат. И да ги преглеждат всеки път, преди да започнат поредната детска площадка.
384 родители попълниха анкетата. Ето акцентите.
Организация на детските площадки- Над 50% от родителите предпочитат площадките да са за максимум 10 деца.
- Над 75% не желаят около площадките да има и други увеселителни и шумни развлечения като батут, надуваем замък, мотори, клатещи се колички и други “пасивни развлечения”
- Около 68% от родителите предпочитат детската площадка да има ограда, за да се пази от уличните кучета (и не само). Едва 37% от тях предпочитат местата за разхождане на кучета да са оградени с ограда.
Макар че една майка от Бургас споделя, че любимата площадка на децата в града е Морската градина, до “кучешката полянка” именно защото кучетата се разхождат на оградено място, а децата имат свободата да тичат навсякъде из парка.
- Според голяма част от родителите на площадките липсват:
- тоалетни
- чешми
- пейки
- сянка
Така те се принуждават да водят децата си до тоалетна до най-близкото дърво или храст (33.7%). Нека общината да си запише, че химическите тоалетни изобщо не са разрешение. Едва 9% от родителите биха водили децата си там.
Оборудването на детските площадки- Най-омразен е пясъчникът и то заради ниската хигиена и уличните (а понякога и домашните) кучета и котки. Близо 40% от родителите биха махнали пясъчника от детските площадки веднага.
- Сред най-любимите уреди са пързалките (24%), люлките (23%) и катерушките (23%). Интересно, че и пясъчникът има фенове (16.7%), което само показва, че лоши места за игра няма, всичко е въпрос на добра организация и поддръжка.
- Предпочитаният материал за уредите на площадката е дървото (59%)
- Най-омразните настилки са асфалта и тротарните плочки (по напълно разбираеми причини).
- Най-много описани в анкетата инциденти (21 броя) има с люлки — падане или удряне от люлка. Родителите дават редица решения за избягването им — отделяне на люлките, ограда около тях, люлки с прегради, гумирана настилка
- Следват инцидентите с пързалки, но драстично по-малко — 4 броя. Решението на попълнилите анкетата е по-добра поддръжка на пързалките и подходяща настилка около тях (и покриваща достатъчно обширна площ).
- А накрая са инцидентите с пясъчника — намиране на стъкла и нечистотии (толкова малко просто защото родителите не пускат децата си на пясъчника) и сблъскването между деца — по 3 броя за всеки.
В София най-харесваните детски площадки са:
- в парка Заимов (Пирамидата)
- до НДК, при паметника (да, онзи)
- в Борисовата градина (при Слона)
Площадката в парка Заимов
Често споменавани са също Корабът в Св. Троица и площадката до ритуалната зала Красно село.
За Варна най-споменавани са площадката в комплекс Младост, а в Бургас — тази в Морската градина.
Родителите харесват въпросните площадки, защото:
- имат безопасна (гумена/дървена) настилка
- имат ограда (Заимов)
- има достатъчно свободно пространство за игра (Борисовата)
- имат разнообразни съоръжения за повече от една възраст (Заимов, Борисова, НДК)
- развиват способности у децата (Заимов – катерене, мислене)
Не им харесва, че
- не се поддържат
- наоколо има батути, коли и кафенета (Борисовата, Заимов)
- винаги са претъпкани
По тази точка дадохме право на хората да пишат свободен текст. Отговорите най-добре ги прочетете сами. Ние четохме и се съгласявахме с почти всичко.
И все пак ето няколко добри цитата:
“…ще ми се в проектирането да участват повече специалистите по физическото развитие на децата и съответно да има съоръжения, които да подпомагат физическия интелект. Пързалки, люлки, пясъчник – все едно и също…“
“Липсва креативност не в направата, а в начина, по който да играе детето“
“Всичките новоизлюпени площадки в кв Стрелбище са еднотипни и грозни прототип на обор. Без никаква растителност, просто ужасно. Сякаш някой е гледал да отбие номера и да усвои пари“
“Безобразие е на почти всяка прощадка да има въртележки или колички или нещо друго такова. Освен че натоварва бюджета на родителите, привлича много силно вниманието на детето и то забравя да играе на пързалката, пясъчника и другите места, където може да се развива двигателно и социално. Това го сравнявам с висене пред телевизора. Мисля, че трябва да се забрани законово, да се приеме текст за отстояние на такива атракциони от площадките“
“ТОАЛЕТНИ, ТОАЛЕТНИ, ТОАЛЕТНИ МОЛЯ!“
“Обожавам детските кътове в града, в който в момента живеем – Саррбрюкен, Германия. Тук площадките са направени чудесно. Катерушките са от оплетени като на паяжина въжета, които често стигат до високата пързалка. Има и малки за по-малките деца, както и люлки за тях. В парка до реката има и място, където има стара чешма, която се помпа на ръка и ведата се стича по дървена каскада. Децата обожават да се мърлят там. Обаче се ползват гумени ботуши и непромокаем комплект, когато е по-студено. Често има и дървена катерушка с пързалка във формата на замък, стена за катерене или ходене по въже. Където има пътеки за туризъм също се мисли на децата да не им е скучно. Има прости катерушки от дървени трупи или телефон от две консервни кутии с канап, или табелки за интересни факти за познаване на дървета например. Изглежда всичко е просто направено, без претенции, но поддържано. От общината или местната доброволна дружинка“
“Харесаха ми площадките в Швеция…непретенциозни от небоядисано дърво и стари гуми, евтини и безопасни“
***