Снимка: Михаил Новаков, Едно
Досега не бяхме организирали workshop (или работилница по нашему). Работилницата за детски площадки към SAW11 ни беше първата. Обаче се оказа забавно и не чак толкова трудно.
Колкото и да сме мързеливи по душа, предварително направихме сайт, пуснахме онлайн анкета и започнахме да разменяме дълбокомъдрени мейли с американския ни другар и съорганизатор Томас Конг, архитект, преподавател и баща.
Откъде започнахмеДетските площадки в София адски ни дразнят (особено откакто започнахме да ги ползваме по предназначение). Да, малко са, мръсни и некачествени, но не това е най-лошото. След като дълго време спорихме помежду си и анализирахме как играят нашите деца тук, децата на съседите, на братовчедката и на Томас Конг в Чикаго, установихме, че големият проблем е, че детските площадки са скучни.
Пред 60-те и 70-те години в детски площадки са експериментирали култови имена на архитектурата и дизайна, но откакто се появили съвременните изисквания за безопасност, изведнъж пространствата за игра се ограничили до няколко еднообразни (обикновено фабрични) съоръжения върху гумирана настилка с безупречно ISO по сигурност.
Скулптурни катерушки от 60-те. Подобни на тях са така добре познатите у нас костенурки с дупки.
И това се случва по цял свят, не само в България. Но особено в България, защото е най-лесно.
Сертифицирани детски съоръжения в САЩ и в България. Разликата е минимална.
Анкетата адресирахме към родителите и пуснахме 2 седмици преди уъркшопа. Попълниха я 384 човека. Резултатите се оказаха толкова интересни и поучителни, че решихме да ги извадим в отделен пост (очаквайте скоро). Засега са ги виждали само участниците в работилницата (показахме им ги преди да започнат работа).
Имаше едно мнение в анкетата: Защо всяка нова детска площадка се строи като квадрат с ограда? Този стандартен начин, по който всичко се прави, изобщо не е най-добрият за нашите деца и тяхното обучение.
Тогава Томас Конг разказа за неформалните детски игри в големия град и ни изпрати снимки от Чикаго. И оттук тръгна всичко.
УчастницитеПоканихме да участват архитекти, дизайнери, ландшафтни архитекти, но също и родители, които не са в “бранша”. За няколко часа искахме да съберем на едно място ползватели на площадки и професионалисти, които в няколко екипа да си поиграят на измисляне.
ЗаданиетоРешихме, че ще е супер да направим стандартна площадка като използваме неформалните, спонтанни начини за игра на децата — например ходене по шахтите, катерене по кривите клони на дърветата, балансиране по бордюрите, ровене в листата, скачане по дънерите и т.н.
Избрахме три детски площадки (запуснати) в София, които покриват три основни типа:
- малка площадка в центъра на града (Докторската градинка),
- площадка в парк (Борисовата градина, зад футболните игрища и конната база на Егида)
- площадка в панелен жилищен квартал (между блоковете в Дружба 2).
Заданието имаше две основни точки, които могат да се обобщят така:
- Съставете списък със забавления, които сте виждали, че децата измислят спонтанно извън детската площадка (скачане в локви, ходене по бордюри…)
- По съставения списък се опитайте да направите среда за игра (а не просто съоръжения) в някоя от трите посочени площадки.
Идеите се показват със скици и текст.
РаботилницатаМного се радваме на хората, които дойдоха — бяха позитивни, направиха хубави отбори, измислиха хубави площадки. Дойдоха и майки-архитекти и дизайнери, и “чисти” дизайнери и архитекти и “чисти” родители (по нашия жаргон).
Участниците. Снимкa: Михаил Новаков, Едно
Томас Конг. Снимкa: Михаил Новаков, Едно
Децата пък сформираха импровизирана площадка на закрито от кашони и всъщност доказаха, че идеалната детска площадка наистина може да не струва хиляди и пак да е забавна за цели 4-5 часа.
Ето и какво се получи в крайна сметка:
Докторската градинка
Площадката в Докторската градинка е трудна — малка е, минават много хора, старите уреди са изрязани като опасни и е останал само един пясъчник.
Решението на групата, която взе тази площадка:
- дървена платформа за катерене, която е повдигната от земята, за да не възпрепятства минаването на децата и под нея
- амфитеатър със сцена и пънчета за сядане и катерене, както и дупки – хралупи (авторите ни казаха, че се вдъхновили от амфитеатъра пред хижа Планинарска песен на Витоша, който наистина е много як и децата го обожават)
- основните неща, които могат да се правят на тази структура, са криене, катерени, люлеене, но тя служи и за сянка през лятото. Изобщо хитра и много функционална.
Борисовата градина
Площадката в Борисовата градина е толкова неизвестна, че е направо ъндъргаунд. Обаче е голяма, слънчева, с дървета и полезни остатъци от соц ландшафт дизайна — хълмчета, дупка, една дървена камила-пързалка и няколко разбити дървени кучета.
По нея работиха два отбора. И двата отбора използваха вече съществуващите структури и даже ги дообогатиха. Което само идва да покаже, че равната, оградена площадката за игра съвсем не е желана.
Първи вариант Игри със сетивата:
- игра с водата с елемент на изненада
- игра с различния мащаб на съоръженията на площадката — детски мащаб, хиперболизиран и т.н.
- музикални инструменти — ксилофон с крака и др. подобни
- игри, интегрирани в настилката
- игри със светлината
Втори вариант Околосветско пътешествие за деца:
- пустиня — около камилата и съществуващото полукръгло задигане в терена. Има пясъчник, локви-оазиси и други атракции
- вулкан — около съществуващото хълмче. Там настилките са различни, има пързалки, места за босо ходене и катерене
- джунгла — с въжен парк за катерене и люлки в отделено, оградено място
- стена за (до)рисуване — с екзотични растения и животни
- животни за яздене — около съществуващите кучета
- ледовит океан (за деца над 12 г.) – воден басейн със структури за прескачане, катерене, групиране
Дружба 2
Площадката в Дружба 2 е типова за панелните комплекси — ограден от блокове правоъгълник. Но е много голяма, слънчева, с пораснали дървета.
Решението беше забавна и евтина игра с терена:
- чрез задигане и издълбаване на терена се формират различни зони за игра и по възрасти — вдлъбната зона с пънчета за най-малките, дупки в изкуствени хълмчета с въжета за катерене, зона за скейтборд, лабиринт с места за ходене по бордюр, балансиране и криене
- зеленчукова градина с домати, магданоз и др. — с образователна цел, а и за да се впише в стереотипите на панелния комплекс
- различни хватки за използване на природните ресурси — осветителни тела със слънчеви батерии, резервоар за събиране на повърхностните води за поливане и др.
При представянето някои от минаващите наблизо попитаха А как се поддържат тези ваши площадки? И колко струват?, Кой ще се навие да ги направи?
Точно тези въпроси ни амбицираха да докажем, че подобни решения могат да се направят без да струват много и да изискват сложна поддръжка. И още повече се амбицирахме да намерим кой да се навие да ги направи.
Тъй че започваме работа. Официално.
Ако някой има идея как може да се повиляе благотворно на столичните Зелени системи (които отговарят за детските площадки в София), да пише. Дотогава ние ще я караме по каналния ред с мейли и ще разчитаме на здравата частна инициатива.