
By
Angel Grancharov in Plovdiv
В своя блог А.Томанов зададе твърде интересен въпрос:
Откъде могат да дойдат дълбоките промени, които са необходими? Аз там във връзка с изречението, съдържащо се в Доклада на ЕК, именно: “Дълбоките промени, които са необходими могат да дойдат единствено от вътрешността на българското общество.” написах следната реплика: “Много добре казано! И вярно! Не обяснява как, но ние трябва да изнамерим... като се променим сами, ама кога ли ще стане това?!” А пък г-н Томанов ме призова да дам свой отговор на поставените твърде важни въпроси.
Не е обаче лесно смислено да се отговори. Трябва и доста да се помисли. Аз мисля върху тях и тия дни непременно ще напиша нещо. А сега ви предоставям един кратък текст, взет от моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие: “Източниците на достойнството, успеха и богатството”), написана през далечната 1997 година, а излязла през 2000 г., който, по мое виждане, има пряко отношение към поставения проблем:
Понеже като народ се оставихме на скитания из своята дребнавост (загнездила се очевидно в дълбините на душите ни), понеже не показахме нужната решимост да се борим самоотвержено за свободата си, понеже прекалено дълго чакахме – загубихме, а след това и не можахме да защитим достойнството си (приемането, почти безропотно, на комунизма, е свидетелство за това). Нашият “национален характер” е коренът на бедите ни като народ, а, вероятно, и като индивиди: “личният характер” на “сбора от индивиди” прави националния характер, а ние, да признаем, и като индивиди не сме на нужната висота. Но за това ще говоря отделно – ако казаното дотук не е достатъчно да се е разбрало и какви сме като “преобладаващи”, широко разпространени в народа индивидуалности. Нали сами признаваме, че Ботев, Левски, Стамболов са нашите идеали, недостижими или по-скоро на космически разстояния от нас самите.
И така, коренът на проблемите ни като народ, а също и като индивиди е нашият национален характер, а именно:
● не показваме силна страст и чувство, т.е. “леки” и повърхностни сме;
● прекалено сме разсъдливи, липсва ни гъвкаво въображение, правим си дребни и криви сметки, чрез които се опитваме да надхитрим (винаги неуспешно!) битието, времето, съдбата и… “себе си дори”;
● нямаме нужната енергия да се борим за справедливи каузи, нерешителни сме, също не сме единни, обичаме да гледаме сеира на ония, “буйните глави”, които с това обричаме на курбан;
● изпаднали сме в някакво подло интересчийство (”ама защо аз да съм първи, нека другите да си трошат главите!”);
● прекалено ни е тесен жизненият хоризонт, поради което изпускаме от “полезрението” си най-важното, решаващото, кардиналното и съдбовното, т.е. “често изпускаме влака”;
● не ценим много-много “идеалните измишльотини” от типа на свобода, чест, дух, идея, съдба и т.н., малцина сред нас са ония, които виждат “по-далеч от носа си” (в мнозинството си сме материалисти, тук е корена на споменатата дребнавост, интересуват ни главно “реалните неща” от типа на ядене, пиене, спане и пр.);
● задоволяваме се с малко (бурканите, благодарение на които не умряхме от глад по време на комунизма!), не съзнаваме, че “който не хване голямото, той скоро губи и малкото”;
● обичаме да чакаме прекалено дълго, поради което често проспиваме решаващи мигове, събуждаме се когато е късно или само когато “ножът вече е опрял о кокала”;
● не обичаме и завиждаме на ония, които ни превъзхождат – вместо да ги подкрепяме и насърчаваме се опитваме да ги бутнем в провала;
● лековерни сме, затова вървим подир ония, които са като нас, т.е. лъжат или ни се подмазват;
● склонни сме да се самозалъгваме;
● страхливи сме и т.н.
Това, че сме търпеливи и че издържаме на страдания съвсем не е добродетел, напротив, изпълнено е с коварства: пилеем енергия без особена полза, по-добре щеше да бъде ако бяхме малко поне по-луди (”Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!” – колко прав е бил великият Стамболов, казвайки тези думи още в 1875 г.!), липсва ни мъжество, а най-много ни липсва “безумната дързост” и способността за риск, която е решаващото в историята и т.н.
Но нека да спра дотук, казах, че склонността ни да се самоокайваме (която е производна на казаното дотук) е добре развита и затова повече да не се самосъжаляваме: оправданията и с “нашия лош характер” струват също толкова, колкото струват и тези, свързани с “коварствата на великите сили”, колкото струват и другите, онези с… лошото време и пр.
И така, оказва се, че сме такива тъкмо защото не разбираме какво е това свобода. И оттук идат всичките ни беди…
П.П. от Алек: Мисля си сега колко хора ще се направят на обидени или засегнати от това, което е написал Ангел по-горе. Но всяко едно от тези неща са верни, разбира се не за всеки един българин но за почти всички.
Какво да четеш?
Корупцията в България - визуалноКакво да си купиш? Книгата:
ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: ВЕЧНОТО В КЛАСИЧЕСКАТА И МОДЕРНАТА ФИЛОСОФИЯИнформацията ти харесва? Абонирай се и получавай новите публикации по
email или
RSS; или използвай големите бутони горе в дясно.