Че Първанов ще си направи партия беше ясно много отдавна. Затова днес никой не обръща внимание на лъжете, че движението "АБВ" нямало да бъде политическа партия. Да, точно така, всички вече толкова са свикнали с георгипървановските лъжи, че дори не им обръщат внимание - защото са твърде плитки. Няма да си правя труда да давам примери - освен ако не сте живели в пещера последните 10 години, трябва да сте наясно. И тук възниква въпроса - ние констутиция ли имаме, или някаква книжка с пожелания? Първанов върти задкулисна политика от години, днес учреждава партия, за предизборната кампания на която ще се плаща от бюджета на президентството (демек - от данъци), и никой не отваря дума доколко е законно е това? Дори не става дума за морал, не вярвам че лицето Георги Първанов има дори и най-бегла идея що е това и с какво се то яде.
Действията на лицето Георги Първанов не трябва да остават ненаказани. Напълно съм убеден, че той никога няма да бъде подведен под отговорност дори за едно от престъпленията които е извършил докато е бил на поста "президент". А те никак не са малко. Като започнем от съучастието му в създаването на съвременната българска мафия, и стигнем до поръчковото покушение над Огнян Стефанов. Няма български прокурор, който да посмее да му повдигне обвинения, нито ще има български съд, който да произнесе присъда. Не, действията трябва да дойдат от обществото. То трябва да покаже непоносимост към този модел на поведение, ако иска това никога да не се повтаря. Срамът, който лицето Георги Първанов донесе на България няма да бъде изтрит скоро, но зависи изцяло от нас дали ще позволим да се пръкне втори като него.
И тук е времето за песимизма, тъй като това едва ли ще се случи. Овехтелите и изхабени политици, професори и пишман-интелектуалци които в момента гравитират около бъдещата президентска партия очевидно не споделят нищо от написаното по-горе. Липсва зачитане на морални ценности, правов ред и всякакви други клишета, дето сме чували че съществуват в другите общества, далеч далеч на запад. Оставането (или връщането) във властта е самоцел до такава степен, че са готови на всичко и на всяка цена. Затова се пригответе за предизборна кампания в стил "Яне Янев". Която, колкото и да е чудно, се оказа успешна. Голяма част от нея ще я платим с нашите данъци. И ако тази партия успее да влезе в един бъдещ парламент, значи ще е напълно сигурно че мястото на поне 70% от нас не е в тази държава.
И за да е пълен песимизма, си спомням как миналата година по време на зимната сесия лекции бях за няколко дни на квартира при една възрастна дама в Търново. След няколко разговора се оказа, че въпросната дама е нещо повече от типичния пример за носталгичен пенсионер, тъгуващ по "онова време". Тя ненавиждаше факта, че "прекрасният режим" вече го няма, и считаше Първанов за най-великия политик в българската история. Позволих си тактично да обясня какво точно мисли за него голяма част от обществото. Голяма грешка. Дамата беше толкова шокирана, че се уплаших да не би да получи удар. След този разговор повече не отворих дума за политика. Та това е един интересен пример за електорална единица, която ще отиде да гласува на следващите избори. Със сигурност не е единствена. И винаги ще се сещам за тази случка, когато някой започне да ми обяснява как българските граждани имат право на аргументиран избор.
---
