Последните няколко дни се начетохме, нагледахме и наслушахме на безкрайно много мнения относно казуса Читанка. Останахме с отворена уста след прессъобщението на ГДБОП, потъркахме невярващо очи след първите материали в медиите, подишахме дълбоко и преброихме до 10 заради откровено лъжливите информации, раздвижихме се, прочетохме два-три закона, посмяхме се на някои издатели, натъжихме се от старческото късогледство на други, подразнихме се, че останалите масово си мълчат все едно нищо не се е случило, попсувахме държавата, размърдахме мозъците си, потърсихме информации и мнения от уж ощетени автори, издатели, преводачи, пописахме, погостувахме в медиите, събрахме се в големи групи, поразсъждавахме, поспорихме, подписахме петиции, осъзнахме, че законите ни все още се намират в 20 век, попитахме се дали има политическа воля и визия за тяхното модернизиране и междувременно ни хрумнаха няколко добри идеи.
Честно казано, намирам за изключително положително цялото раздвижване и обществения дебат, който се води в традиционните и онлайн медии. Моментът вероятно е назрял за промени и дано само има резултат и не се изгуби енергията, която всички усещаме.
Убедихме се, ако някога изобщо сме се съмнявали, че тукашните издатели (или по-скоро „печатари“, както галено ги нарича доц. Милена Цветкова) се интересуват само от едно: дали продават. Това е естествено за всеки бизнес, затова записвайте си добрия опит - вместо да създават по-добри продукти, вместо да търсят нови пазари, неразработени ниши, свежи идеи, вместо да внимават накъде духа вятърът и да мислят поне два хода напред, те са се бетонирали десетилетия назад и завинаги ще реват за чудните години в началото на 90-те, когато са
печатали стотици хиляди копия от една книга и българите купували ли, купували. Сега, че това масово са били розови романчета, трилърчета и други помии, издадени по възможно най-непрофесионалния начин, никак не е важно – важното е, че са продавали!
Господа-бизнесмени, и вие, госпожи-бизнесдами, събудете се и погледнете през прозореца - ще се изненадате, навън е 2010 година! Как е възможно денонощно да не мислите как да бъдете адекватни за времето и за клиентите си?! Вие трябва да задоволите тях, а не те – вас! Спомнете си, моля, какво клиентът винаги има, но не и вие!
А, и стига с това авторско право, толкова сте демоде! Повръща ни се вече! Това е голямото бреме за всички ни, защото или ни превръща в престъпници, или ни отнема интелектуалната свобода! Благодаря на доц. Милена Цветкова,
че ни напомни за нея – тя е не само на писането, превеждането, издаването, а тя е свобода преди всичко на достъпа до информация и четене! И за вас, уважаеми любители на сирене и други стоки, - дори вие да печелите от едно, нарушавате законите за друго; не че не се стараем, но кой успява да го избегне днес? Как може авторското право на книгите да е толкова драгоценно, а на програмите на личния ви компютър – не?! Никакво
право не е да настоявате само за
правото, от което се облагодетелствате –
вече излязоха информации как плащате на авторите, преводачите, редакторите, които лицемерно „защитавате“; а какво ще кажете – защо в съответното каре не изписвате в какъв тираж излизат книгите, въобще – защо книгоиздаването вече 20 години е в сивата икономика и колко точно
право е това? Авторското право е един голям проблем, който светът трябва да разреши, като за целта е необходимо първо много добре да помисли; затова междувременно по-добре издайте нещо на Лорънс Лесиг например или поне се запознайте с идеите на свободната култура. (Ако сте твърде унесени в спомени за чудното начало на 90-те, отделете поне 20 минути за
TED лекцията на Лесиг от 2007.)
Всички биха искали да правят/ пестят (още) повече пари, в това няма съмнение. Обаче каквато и позиция да заемаме в този казус – на автори, преводачи, редактори, коректори, художници, дизайнери, печатари, издатели, литературни агенти, правоносители, студенти, преподаватели, учени, книжари, библиотекари, критици, юристи, политици, членове на организации, читатели, граждани – не бива да забравяме, че всички ние сме преди всичко
хора! И у всички нас гори огънят на знанието, на търсенето, на еволюцията и това е хиляди пъти по-важно от всичките пари на света!
Сигурна съм, че г-н Тодоров, председателят на АБК, в момента нещо го човърка –
той всъщност знае, че Ботев не е писал за пари. Нито Ницше, нито Айнщайн, нито Ганди, нито Паисий, нито който и да било, когото си струва да чуем. Има автори, които пишат по две книги годишно и действително го правят за пари, но... без тях спокойно можем да минем.
Да живеят библиотеките! Класически и уеббазирани – да живеят! Откакто има писано слово, те са тези, които гарантират интелектуалната ни свобода! Кой е казал, че за да четем, трябва да плащаме?! Какво правят традиционните библиотеки – със собствени или държавни средства купуват едно копие от книгата и го предоставят за заемане, ксерокопиране и четене! Според мен точно това прави и Читанката, само дето, казахме, законите ни са писани за 20 век. Ако има държава, която да плаща Public Lending Rights, съгласни сме – искаме България да се грижи за книжнината (тази дума, между другото, г-н Тодоров и колегите му от АБК редовно я използват по конференции, кръгли маси, в публични изказвания и особено, когато искат някой министър да им даде пари, та в случая ми се вижда уместна).
Разбрах, че все пак има и издатели-членове на АБК, които знаят, че електронните версии на книгите само стимулират продажбата на хартиените, което е много положително, но за мен е и много интересно - не се ли чувстват те длъжни да споделят своето знание с други издатели и с обществеността, както и - хм - нямат ли желание да го приложат на практика - ей така, заради експеримента?
Всъщност проблемът с късогледите издатели идва от това, че реално (почти) всички действащи от тях са станали такива случайно – те не са учили за това специално, не са имали времето да наблюдават медията в еволюцията й, не са прозрели същността й, не са изследвали читателите и четенето, не са имали възможността да погледнат общата картинка, да разберат как работи системата и какво стои в центъра й – а там стои човекът, който е един Бог в развитие; медиите са негови екстензии и се развиват заедно с него, за да му служат! Няма как да има развитие обаче, ако сме се бетонирали в 90-те, в 1709 (година, считана за начало на авторското право), в 16 век (когато масово навлиза печатната преса) или въобще в която и да е друга епоха. Човекът е на милиони години!
Завършвам с конкретния казус Читанка, която, разбира се,
веднага се появи отново онлайн, защото хората, които работят с идеална цел не могат без дело и решение на съда да оставят труда си; припомням думите на проф. Нели Огнянова, която
лаконично отбеляза: „Вижда се, бизнес интересите са едно, а общественият интерес от
достъпно цифрово съдържание - друго. Държавата трябва да си дава сметка какво точно разбива, като разбива Читанката.“
Борислав Георгиев
(289 unread)
Блог на Владимир Колев (45 unread)
Георги Грънчаров's Blogs (3 unread)
Библиотеката на Пътуващия Археолог (98 unread)
Ad astra per aspera! (322 unread)
undo (438 unread)
Блогът на Петър Събев (590 unread)
Неуютен блог (407 unread)
БЛОГЪТ НА БИБЛИОТЕКАТА НА НБУ (40 unread)
Социология, Югозападен университет (25 unread)
Николай Цолев (nik666) (171 unread)
Margito88 (17 unread)
Блогът на Мариян (416 unread)
ivanoffster (32 unread)
milo0 (62 unread)
СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ (871 unread)
Черна станция (277 unread)
KNIGOIZDATELI-2008 (78 unread)
Книгоиздаване III курс (121 unread)
Аз чета... за вас и с вас (116 unread)
Томанов: Критичният поглед и мнение (80 unread)
OrangeJuice & Coffee (146 unread)
английският е лесен (3 unread)
Studets
(4382 unread)
Блог на Владислав Димитров (1 unread)
PR втори курс ФЖМК (209 unread)
ФЖМК - Студентски Съвет (183 unread)
