Още откакто започнаха проблемите на Гърция преди две години фокусът е изцяло върху парите, които Гърция получава (или не получава). По онова време много хора смятаха, че това е оправдано – философията беше, че страната има временен ликвиден проблем, който се решава с отпускане на заеми и всичко се оправя.
Отдавна, обаче, никой не вярва в тази философия.Даването на пари, само по себе си, колкото и много да са парите, няма да реши никакъв проблем. Това поне вече се осъзнава от всички. Парите само дават повече време, но ако то бъде пропиляно, резултатът всъщност е влошаване на ситуацията.
Гърция има структурен проблем и затова фокусът трябва да е изцяло върху реформите. Без реформи, нищо друго няма значение. Този факт може да се илюстрира с последния анализ на дълговата устойчивост на Гърция.
- ако Гърция прави реформи, постигащи конкурентност, увеличена заетост и растеж на икономиката, през 2020 година държавният дълг на страната ще падне до 120% от БВП (или дори по-малко, ако Гърция се превърне в реформаторска страна)
- ако Гърция не прави реформи, не приватизира и не следва благоразумна бюджетна политика, след 5-8 години дългът на страната ще стигне 160-180% от БВП и страната ще се нуждае от нови спасителни заеми съвсем скоро
Т.е. при сценарий реформи, Гърция ще се движи по пътя на стабилизацията и възстановяването. При сценарий липса на реформи, Гърция ще върви към фалит и ще потъва надолу години наред. В крайна сметка, никой не може да помогне на Гърция, освен ако тя самата не си помогне.



